четвъртък, 21 юни 2018 г.

Мегатрон реставрация на комбайн John Deere Lanz MD 150 S




Една легенда се завърна... Кратко видео обобщаващо дългите часове работа на екипа на Мегатрон по възраждането на комбайн John Deere на повече от 50 години! Мегатрон реставрация на комбайн John Deere Lanz MD 150 S

сряда, 20 юни 2018 г.

Финансов консултант: Законът за земята не е добре да се променя


Не е добре да се променя Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) набързо. Тъй като това води почти до хаос. Това коментира финансовият консултант Стефан Асенов пред Bloomberg.


„Ако приемем, че е трябвало да има промяна и това е правилната посока, въпросът е точно как беше извършена тази промяна. Не е добре да се променя толкова важен закон „на коляно“ и набързо“.
 
Асенов подчерта, че законите, свързани със собствеността на земеделските земи и ползването са променяни над 100 пъти.
 
Много е важно хората, които имат за цел да внесат промени в закона, да подберат необходимите експерти с практически и емпиричен опит в материята и да се остави достатъчно време за обсъждане с браншовите организации със заинтересованите лица – това са собствениците и земеделците, които обработват земята, каза той и допълни:
 
„Най-големият проблем е, че никой не е взел предвид спецификите в земеделието – кога започва, кога свършва стопанската година, кога и как се кандидатства за директните субсидии на площ, какви са начините и изискванията, за да се кандидатства по една от мерките, каквато е агроекологията“.
 
Стефан Асенов коментира срока от 1 месец, в който фермерите, които обработват земя под наем с договори над 1 година, трябваше да ги предоставят отново в областните земеделски служби с нотариална заверка както на подписите, така и на съдържанието.
 
„С този много кратък срок от 1 месец, в който трябваше да реагират и собственици, и земеделски производители се подложиха на риск 1-1,3 млрд. лв. земеделски субсидии, които трябваше да се изплатят тази година“.

Новина плюс: Сърбия с лидерско място в производството на малини, автор Мирела Спасова




Страната започва да произвежда малини през втората половина на миналия век

Вергиния Кръстева: Стремежът ни е да се реализират заложените амбициозни цели по отношение на доходите на земеделските производители


„Нашият стремеж  е  да реализираме заложените амбициозни цели за  запазване на доходите на земеделските производители и готовност за  посрещане на  предизвикателствата, свързани с борбата с климатичните промени, гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда, обезпечаване на продоволствена сигурност, качеството и безопасността на храните за всички граждани на ЕС.“ Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на публично представяне на законодателните  предложения на Европейската комисия  за Общата селскостопанска политика (ОСП)  след 2020 г.


Заместник-министърът  припомни част от основните Заключения  на председателството, свързани с опростяване и модернизиране на бъдещата ОСП, както и намаляване на административната тежест за бенефициенти и администрация. Мерки за обновяването на поколенията и привличането на млади фермери в сектора.


Кръстева посочи, че  се цели да има повече възможности за субсидиране и гъвкавост за държавите членки.
Основна идея  в предложението на комисията  за новата ОСП  е опростяване на правилата за сметка на постигане на цели и резултати.


В рамките на събитието последва дискусия с участието на заинтересовани страни и медии по предложението на Комисията.

Проектът на ЕК е за 81 250 евро максимален таван на плащанията


Проектът на Европейската комисия (ЕК) за понижаване на тавана на директните плащания в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) предвижда максималната стойност на помощта по този компонент да бъде до 81 250 евро за една ферма.

алин Генчев от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК съобщи това днес, 20 юни, в София по време на срещата „Бъдещето на ОСП в периода след 2020 г. - Представяне на законодателните предложения на ЕК“.
 
Една от обявените цели е по-справедливо използване на средствата. „На база хектар това означава по-високи ставки и прехвърляне на средства от големи ферми към средни и малки ферми“, отбеляза Генчев и обясни каква е идеята това да се случва на практика. 
 
Предвижда се въвеждането на няколко прага. Директните плащания до 60 000 евро няма да се намаляват. За сумите между 60 000 и 75 000 евро редукцията ще бъде с 25%. В следващия диапазон между 75 000 и 90 000 евро намалението ще бъде с 50%, а между 90 000 и 100 000 евро – със 75%.
 
„Това означава, че реалният таван не е 100 000 евро, а е по-малък. Една ферма може да получи по този компонент не повече от 81 250 евро“, изчисли Галин Генчев.


Той припомни, че това подпомагане изключва разходите за труд, които са два вида: декларирани като разходи и недекларирани – за членове на семейството, които работят във фермата и имат финансов интерес от общия продукт на фермата. Тези разходи ще се изчисляват при средни ставки и ще се изваждат от сумата на директните плащания, преди да се приложат новите прагове за редукция.
 
„Вследствие от това преразпределение на средства се освобождава ресурс, който ще бъде различен за всяка страна-членки и тя ще може да го използва или за преразпределителни плащания, или да ги прехвърли към втори стълб за развитие на селските райони“, коментира Генчев.
 
Той припомни, че България е избрала до 2020 г. да използва  опростена единна ставка за плащане на хектар. 
 
„След 2020 г. плавно ще превключим към основен метод на плащане, който за разлика от сегашния метод дава възможността за диверсифициране на плащанията в зависимост от стратегическите цели на страната-членка. България може да реши на регионално ниво в зависимост от типа продукция, която отделен регион произвежда, да има различни ставки, които са свързани с отделните региони или подрегиони. Това решава самата страна-членка“, подчерта Галин Генчев.

Земеделие на фокус: Към благородната аспержа и нейния стопанин – с поклон, автор Анета Божидарова




30-годишният Виктор Илиев отглежда 8 дка с аспержи в Катуница

Виртуална разходка из търговски център GardenMAX, Велико Търново




Виртуална разходка из търговски център GardenMAX, Велико Търново. Градинска техника и инструменти. Професионална горска техника. Строителна техника и инструменти. Почистваща техника и препарати. Почистващи системи. Градински мебели и барбекю. Компресори и генератори. Гаранционен и извънгаранционен сервиз. Продажби на едро и дребно. Велико Търново, западен вход, местност Козлуджа. www.Garden-MAX.eu 0885 557 355

Бизнес новини: Висококачествена селекция при житни култури




И още: Какви са тенденциите при земеделския инвентар

вторник, 19 юни 2018 г.

Ръчен GPS – новият помощник в земеделието




Прецизно чертаене и трасиране на имоти - всичко в един смартфон

Успешна есенна сеитба с моделите Terrasem и Vitasem на Pottinger



Научете повече за предимствата на механичните сеялки Vitasem и универсалните мулчиращи сеялки Terrasem на Poettiger.

Новина плюс: Интерес към подмярка 6.1 в Шуменско, автор Красимир Людмилов




Кампанията за стартова помощ е в разгара си

Определиха ставката по СЕПП за Кампания 2017


Определен е размерът на ставка за 2017 г. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП). Това стана ясно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по схемата е 196,58 лв. на хектар.
 
Преди дни приключи кампанията по прием на заявления за подпомагане по директни плащания за Кампания 2018 г. Тази година заявления са подали 68 451 земеделски стопани с общо заявена площ 3 885 735.15 хектара. Кандидатите по Схемата за единно плащани на площ (СЕПП)  са 62 464, с общо заявена по схемата площ - 3 843 748.18 хектара.
 
Освен това започва ново самолетно заснемане на част от територията на страната за нуждите на Системата за идентификация на земеделските парцели. Облитанията стартираха на 15 юни тази година, като е планирано да обхванат около една четвърт от територията на страната.
 
Заснемането през 2018 г. и е част от изпълнението на четиригодишен проект за изготвяне на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на цялата страна, който ще приключи догодина.

Растителна защита: Да подхраним листно културите, автор Диана Александрова




По-висок добив, по-високо качество на зърното

Таванът на директните плащания - критични точки


На 01 юни 2018 г. Комисарят по земеделие и развитие на селските райони, Фил Хоган, представи предложението на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2021-2027 г. Темата, която в най-голяма степен „разбуни духовете“, е тази за налагането на таван на годишните субсидии за едно стопанство. Въпреки дадената обосновка от страна на ЕК, в направеното предложение прозират доста слабости и липса на задълбочена предварителна оценка, което би могло да доведе до редица проблеми. Потенциалът за решаването им в момента е в ръцете на експертите и най-вече на държавите-членки, които имат нелеката задача да защитят не само своите интереси, но и тези на Съюза като цяло.

За разлика от законодателния пакет, който за периода 2014-2020 г. обхващаше четири законодателни предложения, в последното предложение на ЕК са включени само три Регламента:
регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП;
регламент относно единната обща организация на пазарите (ООП);
хоризонтален регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.
 
Представяме ви анализът на Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации по темата.
 
Принцип на субсидиарност
Причината за по-малкия брой законодателни предложения не е само в широко прокламираното опростяване на Общата селскостопанска политика, а е основно поради въвеждането на т.нар. „принцип на субсидиарност”. Този принцип е дефиниран в чл.5 от Договора за Европейския съюз и съгласно него ЕС не предприема действия, ако те не са по-ефективни от действията, предприемани на национално, регионално или местно равнище. Казано с обикновени думи, по отношение на ОСП този принцип означава, че националните администрации сами ще избират мерките, с които ще подпомагат своите земеделски производители, както и начина на тяхното прилагане. В тази връзка е изключително странен фактът, че в предложението за Регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП един от много малкото общовалидни за всички държави-членки елементи е налагането на таван на директните плащания в определени граници.
 
Липса на оценка
Системата за намаление на размера на директните плащания, които определено стопанство може да получи за дадена календарна година, беше въведена с Реформата на ОСП от 2014 г. и се приложи за първи път през 2015 г., като с нея се намаляваше единствено базовото плащане (СЕПП). Въпреки че по своята същност е задължителна за прилагане, системата е достатъчно гъвкава, за да може да отговори на спецификите на отделните държави-членки. Намалението се прилага вече три години – период в който е много трудно да се оцени неговата ефективност. Данните за периода 2015-2017 г. не са достатъчни, за да се прецени какъв ще е ефектът от прилагането на тази система в дългосрочен план. Ето защо предложението на ЕК за прогресивно намаление на размера на всички директни плащания, които определено стопанство може да получи за дадена календарна година в диапазона от 60 000 до 100 000 EUR и пълното им ограничаване над 100 000 EUR, изглежда недостатъчно обосновано. Причината е, че до момента липсва доказателство за това, че ограничаването на директните плащания в определени граници води или може да доведе до положителен ефект за земеделието е ЕС като цяло. Важно е да се отбележи, че предложеното от ЕК намаление ще се прилага за всички директни плащания, включително и за обвързаното с производството подпомагане, а не както е до момента само за плащанията по схемата за единно плащане на площ.


Мотивът: по-справедливо разпределение на средствата
Съгласно правилата в ЕС, всяко едно законодателно предложение, което Европейската комисия прави, трябва да бъде придружено от т.нар. „Оценка на въздействието” – документ, който анализира и показва по какъв начин ще се отрази на Европейския съюз всеки един от елементите на предложението. В част трета от този документ, който придружава предложението за Регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП, като обосновка за налагането на системата за намаление на размера на директните плащания е посочено, че чрез тази система за намаление може да се постигне по-справедливо разпределение на директните плащания, което е и една от специфичните цели на ОСП, чрез която да се постигнат трите общи цели на ОСП, посочени в чл. 5 от проекта на Регламента:
1. да насърчи развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство и да гарантира продоволствената сигурност; 
2. да подкрепя грижите за околната среда и действията в областта на климата и да допринася за постигане на целите на Съюза, свързани с околната среда и климата; 
3. да укрепва социално-икономическата структура на селските райони.
 
Според предварителната експертна оценка на Институт за агростратегии и иновации обаче, предложената нова система за намаляване на директните плащания няма да доведе до постигане на тези цели. По-долу са изложени и причините за това.
 
Устойчивост или напротив?
По отношение на целта да се насърчи в по-голяма степен „развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор” - стопанствата, които са засегнати от сегашната система на намаление на директните плащания на ниво ЕС са тези, които имат средно около 50 служители. В оценката на въздействието изрично е посочено, че сегашната система на намаление на директните плащания „наказва” точно тези ферми, които създават заетост в селските райони. При това положение открит остава въпросът не трябва ли балансът между гарантирането на заетост и намаленията на директните плащания да зависи от спецификата на всяка една държава-членка?
 
Кой ще „отнесе“ допълнителните изисквания за климата и околната среда?
По отношение на целта да се „подкрепят грижите за околната среда и действията в областта на климата” - намалението на директните плащания не само, че няма да подпомогне този процес, а напротив – може да има много негативен ефект върху постигането на целта. Причината е, че на фермите, които реално могат да допринесат за подобряване на околната среда, ще бъдат наложени допълнителни ангажименти, за които те няма да получават средства, което пък от своя страна може да ги постави в неравностойно положение.


Малък – голям
Що се отнася до целта да се „укрепва социално-икономическата структура на селските райони”, като се предоставят „достатъчно надеждни земеделски доходи и устойчивост в целия Съюз с цел подобряване на продоволствената сигурност”, - намалението на директните плащания няма да подпомогне постигането и на тази цел. Причината е, че гарантирането на дохода трябва да бъде обвързано с нуждите на конкретния земеделски производител, а не с принципа на справедливостта. Предложението за регламент посочва, че средствата получени в резултат на намалението на директните плащания ще бъдат използвани за допълнително преразпределително подпомагане на доходите на земеделските производители, като държавите-членки трябва да гарантират преразпределение на подпомагането от по-големите към по-малките  земеделски стопанства. В същото време обаче, държавата-членка е тази, която с оглед на националните си специфики и цели, сама трябва да дефинира понятието „малки земеделски стопани” и е от изключителна важност какъв критерий ще бъде използван за определянето на тази дефиниция. Например, ако за критерий служи размерът на използваната земеделска земя, то в зависимост от културата, която се отглежда може да се окаже, че две стопанства с еднакъв размер земя имат съвсем различен стандартен производствен обем и едното се оказва в пъти по-голямо от другото. 
 
ЕС ще спестява 300 млн. EUR годишно
Като втори проблем с предложената система за намаление на директните плащания може да се посочи размерът на плащанията, върху които тя ще се приложи и ефектът, който ще постигне. Тук важни отново са спецификите на отделните държави-членки.  В оценката на въздействието е посочено, че при сегашната система на намаление на директните плащания само осем държави-членки прилагат таван на плащанията от 150 000 до 500 000 EUR., а само в 14 държави-членки директните плащания над 150 000 EUR се намаляват с между 5 и 50%. Общо средствата, които към момента се заделят по тази система, са в размер на около 120 милиона EUR годишно. При прилагане на новата система се очаква заделените средства на ниво ЕС да бъдат в размер на повече от 300 милиона EUR годишно, като 60% от тези средства ще се формират от България и Румъния. В същото време обаче, се посочва, че при преразпределянето на тези средства от по-големите към по-малките земеделски стопанства, плащането на хектар в България ще се увеличи с около 10%, а в Румъния с 6%. Съпоставено с плащането на хектар в момента (около 330 лева/ха СЕПП и зелено) ще имаме увеличение с 33 лева на хектар или общо с 3 лева и 30 стотинки на декар. Никъде няма данни и анализ как това ще се отрази цялостно на производителността на сектор „Земеделие” в България и в частност как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския земеделски производител спрямо тази на останалите фермери в ЕС. Запазването на системата за намаление на директните плащания във вида, в който е предложена в момента, в България може да доведе по-скоро до изкуствено разделяне на земеделските стопанства, отколкото до постигане на целите на ОСП.
 
Време за анализ и съгласувани решения
Най-вероятно могат да се посочат и други проблеми, които ще възникнат на ниво ЕС в следствие на предложението за въвеждане на таван и които ще засегнат конкурентоспособността на различните земеделски производители в ЕС. Те тепърва ще бъдат анализирани подробно, тъй като новопредложените регламенти са поместени в над 600 страници и на експертите ще им бъде необходимо време да се запознаят с тях в детайли. Това, което вече се вижда обаче, е че възможно решение на всички проблеми се крие в това да се предостави възможност на държавите-членки, с оглед своите национални специфики, сами да решават дали и в какви граници да прилагат системата за намаление на директните плащания. Така, спазвайки принципа на субсидиарността, те ще могат по най-добрия за тях начин да отговорят на бъдещите предизвикателства, пред които е изправено земеделието в Европа. Що се отнася до България, редно е администрацията в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите, да направи анализ на това как таванът на плащанията ще се отрази на българското земеделие и да проведе публичен дебат с всички заинтересовани страни – фермери, НПО и т.н. Докато това не се случи обаче, тя би следвало да защитава в Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС точно тази позиция – промяна на чл.15 от Проекта на Регламент за стратегическите планове, с оглед даване на свобода на Държавите-членки сами да преценяват дали и в какви граници да прилагат намалението на директните плащания.

В „Държавен вестник“ е публикувана наредбата, която забранява на производителите на млечни продукти да преработват растителни мазнини


Мандрите имат 1-месечен срок да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания
В „Държавен вестник“, бр. 51 от 19.06.2018 г., е обнародвана Наредба за допълнение на Наредба №1 за хигиената на храните на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на здравеопазването.
С промяната на нормативния акт се въвеждат следните изисквания:
•       Производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните.
•       В едномесечен срок от влизане в сила на наредбата производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, привеждат дейността си в съответствие с изискванията.
•       Посочените изисквания се прилагат за продукти, произведени на територията на България.
Министерството на земеделието, храните и горите предприе редица инициативи и мерки, имащи за цел от една страна да повишат търсенето на сурово мляко чрез стимулиране употребата му при производството на млечни продукти, а от друга - да засилят търсенето на пазара и потребителския интерес към различните видове млечни продукти. Това включва и усъвършенстване на законодателството за т.нар. "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“.
От 2016 г. до настоящия момент МЗХГ проведе редица обществени обсъждания по проблемите, касаещи състоянието и развитието на млечния сектор в страната, в т.ч. аспектите свързани с млечните и имитиращите продукти. В резултат от състоялите се дискусии през настоящата година, отново е потвърдена необходимостта от въвеждането на допълнителни нормативни изисквания и мерки към производството, разфасоването и преопаковането на имитиращи продукти.
Беше изготвена също и цялостна оценка на въздействието на проекта на Наредба за допълнение на Наредба №1 за хигиената на храните, съвместно с проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Оценката на въздействието е извършена от външен изпълнител по възлагане от МЗХГ.
 Наредбата беше нотифицирана съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (нотификация 2016/0345/BG). През януари 2017 г. след предоставена допълнителна информация от страна на България, Европейската комисия изрази положително становище (Съобщение от Комисията – TRIS/(2017) 00125) по проекта на нормативния акт.
Наредбата за допълнение на Наредба №1 за хигиената на храните заедно с актуализирания проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти представляват пакет документи, съдържащи взаимно допълващи се мерки, насочени както към производството, така и към наименованията, етикетирането и предлагането на пазара на млечни и имитиращи продукти.
Мерките, които са заложени в двата нормативни акта по същество имат характер и на действия насочени срещу „двойния стандарт“ при храните, тъй като допринасят за ясното разграничаване на имитиращите от млечните продукти, както в процеса на производството, така и при предлагането им в търговската мрежа. По този начин се постига защита интересите на потребителите и гарантиране правото за информиран избор не само за продуктите с произход от други страни-членки на ЕС, но и за продукти, произведени в България.   

Приключи предварителният ранкинг по подмярка 4.2 от ПРСР 2014-2020


Приключи предварителното класиране на проектните предложения по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г. Проектите бяха разгледани в едномесечен срок след приключване на приема в „ИСУН 2020“ по обявената Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Резултатите от работата на оценителната комисия за извършване на предварителния ранкинг от 18.06.2018 г. са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие.
   Всеки кандидат по подмярка 4.2 може да провери заявените и присъдени след предварителната проверка точки по критериите за подбор. При предварителната оценка ДФ „Земеделие” – РА се е придържала стриктно към утвърдените насоки за кандидатстване на Министерство на земеделието, храните и горите, в качеството на Управляващ орган на ПРСР 2014 – 2020 година.
  Кандидатите, чиито проектни предложения са получили по-малък брой точки от заявените по горепосочената процедура, могат да подадат писмени възражения по реда на чл.9в от Закона за подпомагане на земеделските производители в 14–дневен срок от публикуване на настоящия списък.
  Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата през ИСУН по подмярка 4.2 е 85 000 000 евро. Минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 15 000 евро, а максималният размер е левовата равностойност на 2 000 000 евро.
   Новите моменти в процедурата през ИСУН при разглеждане на проектните предложения включват:
   • предварителната им оценка и класиране, с възможност за подаване на възражение срещу оценката от страна на бенефициентите;
  • следва оценка за административно съответствие и допустимост на разходите, която приключва с оценителен доклад (също подлежащ на обжалване пред Управляващия орган);
   • техническа и финансова оценка;
   • издаване на оценителен доклад.

Изтеглят от пазара български яйца заради птичи грип


Открито е вторично огнище на птичи грип в птицеферма за кокошки носачки, собственост на "Яйца и птици - Зора" АД в село Дончево, община Добрич, стана ясно от заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев.

Той е разпоредил допълнителни мерки за биологична сигурност в 3-километровата предпазна зона и в 10-километровата наблюдавана зона около огнището. Всички заразени и контактни птици в двата животновъдни обекта - с регистрационни № 2BG08001 и № 3BG08001, ще бъдат умъртвени по хуманен начин.
 
Областните дирекции по безопасност на храните в цялата страна трябва да организират изтеглянето от пазара и складовете на яйца с произход ЖО с рег. № BG08001, сектор волиери с рег. № 2BG08001 и сектор уголемени кретки с рег. № 3BG08001, собственост на "Яйца и птици - Зора" АД, с. Дончево, произведени от 23 май тази година.
 
Информация за това трябва да бъде изпратена и до всички държави членки на ЕС, за които е извършван износ на яйца от засегните от заболяването обекти.

Конете на България: Надбягвания с рисисти коне в пловдивското село Войнягово...




Проявата е част от годишния календар на Националната асоциация по коневъдство

Фермер: Субсидиите за земеделие трябва да се преструктурират


Трябва да има някакъв таван на плащанията, защото един голям производител взема много пари. Като цяло обаче смятам, че ресурсите трябва да се преструктурират и ако се дават 800 млн. не да се слага таван, а да се пренасочват в друга сфера. Това коментира за Фермер.БГ оранжерийният производител Филип Петров от село Крушево, Карнобатско, който стопанисва 5 дка с оранжерии.

„Парите и в момента не отиват в приоритетните сектори. А те имат убийствени изисквания. Аз, като земеделски производител, се чудя какво по-напред да направя – да напръскам ли, дали да полея ли, да отида в НАП ли, в ДФЗ ли, по счетоводители ли? Там губя много време. Заедно с това има много неща, които ние не ги знаем. За да стане един човек добър специалист, той трябва да се развива в една сфера. Има фирми, които дават съвети, но трябва да си платиш“, смята фермерът. 
 
По думите му нужно е още системата да бъде по-опростена, а заедно с това и субсидирането да бъде по-адекватно.
 
„Имахме проблеми с очертаването. Не можехме да си очертаем оранжериите. Имаме 5 дка оранжерии, обаче при чертане трябва да имаш правно основание. Така губим 1 дка, защото още нямаме договор и правното основание не е зачетено. 
 
Чудя се друго обаче, за да си малък земеделски производител и за да можеш да чертаеш, са ти нужни 5 дка оранжерии. Ако имаш 4,9 дка - това не е възможно. Не знам според кого 4,9 дка е малка площ. 
 
Има много недосмилици, които трябва да бъдат корегирани, според мен. Накрая реших, че няма да чертая оранжериите и се отказвам от техните субсидии“, категоричен е Петров.
 
Фермерът е на мнение, че младите трябва да бъдат повече стимулирани. Това може да се случи с държавна подкрепа, ниски лихви и по-лесен достъп до кредити при желание за старт на бизнес в сектора.

Румен Порожанов: България остава ангажирана с бъдещето на ОСП и след края на своя мандат като Председател на Съвета на ЕС


„България остава ангажирана с бъдещето на ОСП и след края на своя мандат като Председател на Съвета на ЕС. Готови сме да споделим натрупания опит и да подкрепим нашите колеги от Австрия“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите по време на последния Съвет на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, председателстван от България.

„Бъдещето на тази политика след 2020 г. беше един от приоритетите на Българското Председателство на Съвета на ЕС. Тази тема присъстваше, в по-голяма или по-малка степен, във всички работни и дискусионни формати през последните почти 6 месеца.

В първото тримесечие на годината усилията на моя екип и на мен самия бяха насочени към това Съветът да излезе с единно становище за основните елементи на бъдещата селскостопанска политика. Приемането на заключенията на Председателството, подкрепени от 23 държави-членки беше ясен сигнал към Комисията в работата й по подготовката на представеното днес законодателно предложение за бъдещето на ОСП“, подчерта Порожанов.

Министърът допълни, че предложението на комисията, публикувано на 1 юни, отчита много от идеите на страните членки, представени в Заключенията.

Mинистър Порожанов обаче обърна внимание, че все още остават много въпроси за решаване.

„Както стана ясно и от днешната дискусия, сред тях са нуждата от истинско опростяване на правилата, по-голяма гъвкавост за страните-членки при избора си къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП, навременни плащания към фермерите, мерки във връзка с опазването на околната среда и изменението на климата“.

Освен бъдещето на ОСП, заседанието премина под знака на рибарството. В центъра на дискусиите бе следващата многогодишна финансова рамка и по-конкретно Европейският фонд за морско дело и рибарство. Съветът приветства предложението за новия фонд и най-вече ролята му да допринесе за постигане на социално-икономически и екологични цели на общата политика в областта на рибарството.
Той е в размер на 6,14 милиарда евро и цели да подпомогне морската икономика и рибарските общности в ЕС.

понеделник, 18 юни 2018 г.

Агротема: Младите в месодайното говедовъдство, автор Мирела Спасова




Един от най-големите проблеми в сектора е ниската изкупна цена на месото

Агро коментар: Младите фермери – нови примамки, автор Валентина Спасова




Обречено ли е селото на застаряване

Агротема: Унищожиха 250 дка лавандула в Добруджа, автор Галина Недкова




Нанесени са щети за стотици хиляди левове.

Извънредна помощ de minimis се отпуска за розопроизводителите


Извънредна помощ de minimis се отпуска за розопроизводителите. Целта е укрепване на розопроизводството и запазване и стимулиране на този традиционен и важен отрасъл за страната. Срокът за подаване на заявленията е от 2-ри до 13-ти юли 2018 г.

Подпомагането се предоставя на площ, за покриване на част от разходите по отглеждане на културата маслодайна роза.


Общият размер на предоставената помощ на един земеделски стопанин или предприятие не може да надхвърля левовата равностойност на 15 000 евро ( 29 337.45 лв.) за период от три бюджетни години (2016 г. – 2018 г.).

Размерът за подпомагането на хектар ще се определи от Министерство на земеделието, храните и горите, след подаване на всички заявления за участие по схемата.

Държавната помощ се предоставя на физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани съгласно Наредба №3 от 1999 г., отглеждащи маслодайна роза.

Лицата могат да кандидатстват  в Областните дирекции на ДФ ”Земеделие”, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец (при кандидатстване на ФЛ или ЕТ) и по седалището на юридическото лице (при кандидатстване на ЮЛ).

Международни дни на полето – за първи път в България




Партньори са Аграрният университет в Пловдив и Селскостопанска академия

Култиватор SHARK на ORIZZONTI




Пролетна обработка с култиватор SHARK 07 с трактор KIOTI DK501C

Лозарски култиватор на Orizzonti



Перфектната комбинация между трактор ANTONIO CARRARO TRG 10900 и лозарски култиватор - продълбочител SHARK 7 на Orizzonti Srl

Стартира прием на проектни предложения по мярка 9 "Учредяване на групи и организации на производители" от ПРСР


Стартира приемът на проектни предложения по мярка 9 "Учредяване на групи и организации на производители" от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г.
                                                                                                  
Условията за кандидатстване по процедурата са уредени в насоки, утвърдени от ръководителя на Управляващия орган на ПРСР. 

Общият размер на средствата, които могат да бъдат предоставени по процедурата за всички одобрени проектни предложения възлиза на 7 563 679, 22 евро. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ на година за всяка група или организация на производители не може да надвишава левовата равностойност на 100 000 евро. Групи или организации на производители, признати през 2018 г., могат да заявят финансово подпомагане за същата година изчислено на база средната годишна продадена продукция от нейните членове през трите години, предхождащи включването им в групата или организацията за продуктите, за които са получили признаване.
Размерът на финансовото подпомагане за всяка от следващите години се изчислява на база стойността на реализираната на пазара земеделска продукция от групата или организацията на производители, за продуктите, за които е призната. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 20.08.2018 г.

Проектните предложения се подават по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН 2020), на интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.
Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Въпросите се задават на електронната поща: rdd@mzh.government.bg.

неделя, 17 юни 2018 г.

Зам.-министър Димитров: Над 5000 дребни преживни животни за разплод са изнесени към Турция


„Само няколко месеца след като бе отпушен износа за Турция, над 5000 овце и кози за разплод са изнесени за южната ни съседка.“ Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров при откриването на първото националното изложение за месодайни породи овце  на „Сливен експо“.


„Животните, които виждаме тук, от породите Ил дьо Франс и Мутон Шароле са гордост за българското животновъдство“, подчерта Димитров. „Животновъдите, които развъждат тези породи създават еталон и са гордост за България “, категоричен бе той.


От името на министър Румен Порожанов председателите на двете развъдни асоциации Пламен Николов и професор Димитър Димитров получиха почетни плакети.


Тази година се навършват 50 години от внасянето на първите животни от породата Ил дьо Франс в България и 15 години от внасянето на Мутон Шароле. В България има над 100 000  месодайни овце.


В рамките на събитието се проведе  демонстрация на ехографско изследване на животни  от френски водещ специалист в тази  област.  Сред чуждестранните гости на изложението е  Жан Пиер  Жослен, председател на  френската Национална  организация за селекция на месодайни породи  „Ил дьо франс“ и „Тексел“.


В рамките на изложението се проведе и научно-приложна конференция за развитието на месодайното овцевъдство в страната. Участие взеха научни работници от Селскостопанска академия от Тракийския университет, Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството,  експерти от Министерството на земеделието, храните и горите и представители на двете развъдни асоциации.

събота, 16 юни 2018 г.

РАПИД КБ представя PANTERA 4502




Самоходната пръскачка PANTERA 4502 е акцент в портфолиото на AMAZONE, която събра погледите на посетителите на щанта на РАПИД КБ по време на БАТА АГРО. Уникалната машина вече е в България и нейните собственици оценяват многобройните предимства, които им дава това върхово постижение на инженерната мисъл. С PANTERA 4502 те спестят време и труд, извършат всички операции с прецизност, която досега е била недостижима. Икономична, високопроизводителна – с две думи – AMAZONE - последна дума на технологията! Интервю с Алеко Стоянов - Продуктов Мениджър AMAZONE.

петък, 15 юни 2018 г.

ДФЗ изплати над 520 хил. лева лева компенсации за пропаднали площи през 2017 година


По Схемата за държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски стопани за напълно пропаднали площи в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2017 г. са изплатени над 520 хил. лева (520 424 лева) на 233 земеделски стопани, по заявени площи общо в размер на 9 659 ха.
  На подпомагане подлежат земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи от посочените култури в резултат на неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2017 г.
   От общо утвърдения бюджет по схемата 1 428 794 лв. сe разпределят за щети настъпили през 2017 г. при 10 % интензитет от производствените разходи, като помощта по видове култури е както следва:
   • Пшеница, лимец и други едногодишни зърнени култури – до 132,36 лв./ха;
    • Ечемик (есенен и пролетен) – до 111,81 лв./ха;
   • Слънчоглед – до 119,99 лв./ха; • Соя – до 112,51 лв./ха;
   • Ръж – до 101,13 лв./ха;
   • Сорго – до 94,85 лв./ха.
  Съгласно схемата на помощта, земеделските стопани, които не са сключили застраховки, получават 50% от допустимия размер за подпомагане.

Министър Порожанов проведе срещи за преглед на мерките и готовността за реакция във връзка с инфлуенцата по птиците и Африканската чума по свинете


Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов проведе работни срещи с ръководството на Българската агенция по безопасност на храните и директорите на областните дирекции по безопасност на храните. Направен беше преглед на мерките и готовността за реакция във връзка с усложнената епизоотична обстановка относно заболяванията инфлуенца по птиците (птичи грип) и Африканската чума по свинете.
Във връзка с констатираното огнище на 13 юни на високопатогенна инфлуенца по птиците в животновъден обект за отглеждане на кокошки-носачки в с. Дончево, обл. Добрич са предприети мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта. Засилени са проверките за  биосигурността на фермите за птици в цялата страна. При несъответствия се издават предписания и се съставят актове. 
Беше представена и актуална информация за Африканската чума по свинете. От началото на месец юни заболяването достигна на 160 км от границите на България, в румънската област Тулча. Предприемат се превантивни мерки като намаляване на популацията от диви прасета, засилен контрол и изследвания на проби. Провеждат се и обучения на ловците за разпознаване на симптомите на Африканската чума по свинете. 
В срещите участваха и  зам.-министрите Цветан Димитров и Атанас Добрев, ръководството на Изпълнителната агенция по горите, директорите на държавните горски предприятия, както и представители на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Седмичен обзор на Софийска стокова борса АД - 12-15.06.2018 г.


През тази седмица цените на повечето от основните зърнени контракти по световните борсови пазари слязоха надолу. В Чикаго пшеницата се понижи с 9.00 долара до 217.00 щд/тон, не прави изключението и Франция ФОБ Руан, където покупките на големи количества за износ в Северна Африка бяха „натиснали“ пазара, но сега промяната е с минус 4 евро до 182.00 евро/тон. В Украйна промяната е на горе – плюс 3 долара до 207.00 щд/тон, а Русия също прави леки корекции в котировките с 1 долар до 210.00 щд/тон. При царевицата промяната за седмицата в Чикаго и в Русия е разнопосочно със съответно нови минус 6,00 и плюс 5,00 долара до 170.00 и 200.00 щд/тон, а във Франция имаше спад от 1,50 евро до 166.75 евро/тон. Рапицата в Евпорейския съюз /Еuronext/ се промени надолу с 4 евро до цена от 351.75 евро/тон. Ечемикът във Франция е другото изключение – той поскъпна с 8,00 евро до 203.00 евро/тон, а в Германия нямаше промяна (171.00 евро/тон).

Цената в Ротердам на нерафинираното слънчогледово олио отново е променлива – за последния месец флуктоациите са с плюс или минус 50 долара, а тази седмица цената се качи с 50 долара до 760.00 щд/тон. Захарта в Лондон обърна тренда и поскъпна с 11,90 долара до 347.50 щд/тон.

В кръг "Зърно" на Софийска стокова борса АД цените на контрактите са спокойни, има предлагане хлебна пшеница на 300.00 лв/т, търсенето леко се повиши до 280.00 лв/тон. След сделките от преди седмица за сериозни количества на 287.00 лв/тон, цените явно ще продължават да гравитират около тази стойност. Царевица се предлага на 300.00 лв/тон, а насрещните анонси за търсене са 275.00 лв/тон. Фуражен ечемик се търси на 235.00 лв/тон, маслодаен слънчоглед на 560.00 лв/тон, а предлагането е на 590.00 лв/тон. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат без промяна, има търсене за овес, захар и каменна сол.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД активността отново е съсредоточена в групата на енергоносители и горива. Сделки се сключиха за бензин А 95 Н на 1800.00 до 1852.00 лв/хил.л, за бензин А 98 Н на цена 2108,33 и за бензин А 100 Н - 2104,17 лв/х.л. Сделките за дизелово гориво бяха в диапазона от 1820.00 до 1876.67 лв/хил.л и за газ пропан бутан в диапазона 770.00 – 825.00 лв/хил.литра. Регистрирана беше и цена от 7600,00 лв/хил.л. за моторно масло. Има изобилно предлагане на различни видове масла.